Всички в “Казанова” сме заразени от любов

?>

В изкуството няма място за притворство, животът в него е като изповедна зона, в която дори и мълчанието крещи.

Нашумялата напоследък режисьорка в театъра Диана Добрева е завършила френска филология, а впоследствие – история на изкуствата в Сорбоната, театрален колеж “Любен Гройс”. Започва като актриса в Театрална работилница “Сфумато”. Играе във филмите “Маймуни през зимата”, “ Пазачът на мъртвите”, “Малки разговори”, италианофренско-немската коопродукция “Краят на морето”, където си партнира с Мики Манойлович, любим актьор на Емир Костурица. Започва да създава собствени спектакли като режисьор: “Медея”, “Макбет”, “Казанова”. Награди: ”Златна роза” за най-добра актриса в киното за ролите й в “Маймуни през зимата” и “Пазачът на мъртвите”, награда на НФЦ за главна женска роля за ролята й в “Маймуни през зимата”. Получава “ Аскеер” за изгряваща звезда като режисьор за спектакъла й “Медея” и “Аскеер” за костюми в “Макбет”.



Каква е първата Ви асоциация при фразата “La Vita e Bella”?

Италианско кино. Голямо вдъхновение – Фелини, Торнаторе, Пазолини, големи сърца, голямо кино.

Кое е хубавото във Вашия живот?

Понякога една препечена филийка със сирене. Друг път – среща с необикновен човек, вълнуващ разговор с приятел, репетиция, на която ти спира дъха, непредвидено пиянство, някаква странна гора, като в сън, бос да стъпваш в мокра трева, внезапно да завали дъжд, докато плуваш в морето, да ми прости някой нещо непростимо, да си целуна детето, докато спи… Такива неща…

Кое е лошото?

Че вече не мога да прегърна майка ми…

Разкажете за новия си спектакъл “Казанова”. Какво усетихте на премиерата в “Сълза и смях”?

Репетициите на “Казанова” за мен бяха чудо. Не знам дали ще ми се случи друг спектакъл, създаден и роден с толкова любов. Целият ни екип беше буквално заразен от любов. Може би, защото я търсихме, както я е търсил той – трескаво, през всичко и всеки, като мисия, като единствения възможен път тя да те отведе, да те завърне там, откъдето си тръгнал, там в началото, където и когато не си бил сам, когато си бил в рая.

Приемате ли критиките към Вас от анализатори като Люба Кулезич?

Аз ви говоря за Любов, вие ме питате за Люба Кулезич. Хубава асоциация. Много е страшно, когато един интелегентен човек си загуби сърцето и започне да си изкарва прехраната с омраза.

“Макбет” или “Медея” Ви е повече на сърцето?

Това е все едно да имате две деца и да обичате едното повече от другото. Невъзможно. “Медея” се роди без болка, с много вдъхновение. “Макбет” много ме измъчи, той е най-изстраданият ми спектакъл, но и най-значимата ми работа за момента, така мисля.

“Аскеер” или “Икар” Ви е по-ценен?

Единственно ценни са ми лицата на хората, които виждам след представление. Това единствено осмисля работата ми. Това ми е признанието, това ми е наградата, това ми е болката.

Усещата ли се в негласна надпревара с другия млад талант в драматургията в момента – Явор Гърдев?

Няма по-голямо вдъхновение от това, някой да ти покаже нещо, за което ти не си имал очи. Другите творци са моето най-голямо вдъхновение.

Театралната или филмовата кариера ще надделе у Вас?

За мен те все повече започват да стават едно, едно пространство, където животът е концентриран, изповедна зона, в която няма място за страх и притворство, в която дори мълчанието крещи, единствената зона на Истината.

Какво Ви даде Париж при следването там?

Много самота, много красота и непрекъснато желание да се върна там. Нещо като синдрома на заложника.

Какво да очакваме от “неочаквано” нахлулата в театъра Диана Добрева?

Тази година предстоят доста неща. В момента снимам в българския филм LOVE. NET, с режисьор Илян Джевелеков, където ще си партнирам с вокала на Юрая Хийп – Джон Уолтън. После започвам работа върху “Лични разговори” на Бергман в театъра. Предстои ми един голям турско-български проект върху шумерския епос “Гилгамеш”. И нещо много важно и хубаво, което предстои – гостуването на “Казанова” на театралния фестивал в Авиньон (Франция), където ще изиграем 30 представления.

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS