Кричим

?>

Кричим е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Кричим.

История на град Кричим

Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.

Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на Цар Асен I в 1190 г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.

Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Камъка на Цар Асен, на който е изсечен изключително цененния за историята Кричимски надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Смята се, че, както е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена, става въпрос за похода на Цар Асен I в 1190 г. или на цар Иван Асен II около 1230 г. когато царския български суверенитет над крепостта е възстановен след междуособиците и териториалните загуби настъпили с убийството на Цар Калоян.

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II
Кричим е сред няколкото селища в Пловдивския край, които още в ранното Възраждане (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите „Св. Богородица“ и „Св. Врач“ са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа – писмеността. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 1000 жители турци.

Забележителности около град Кричим 

От покрайнините на града започва територията на резерват „Изгорялото гюне“. В близост се намират останки от стената на древната крепост Кричим. Местността е известна под името „Калето“.

В околността ѝ е разположен Камъкът на цар Асен, на който е изсечен надписът: На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим.

Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.

За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и 2-та манастира – „Св.Богородица“ и „Св.Врач“, основани през Средновековието в долината на р. Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух. На по малко от 5 км се намира Кричимски манастир „Успение Богородично“, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастира е разрушен, но в края на 19 век е реставриран.

Източник: en.wikipedia.org

април 14, 2009

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS