Горни Цибър

?>

Горни Цибър е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана. Населението на Горни Цибър е румънско-говорещо.

Селото е оземлено на територия на вакъфски земи със специален ферман през 1812 г.

Photo: Petar Iankov

История на Горни Цибър

Възниква като римска крепост по Мизийския път от делтата през Augusta/Хърлец/,Regiana /Козлодуй/, Cebrus/Цибър/, Pomodiana/Станево/, Almus/Лом/ и нагоре. Значението му нараства с разделянето на провинцията на два протектората – Горна и Долна Мизия Moesia superior/ Moesia inferior, за граница между които служи река Цибрица. Тук през 28 г. пр. Хр. става решителната битка между разбунтували се варварски племена и голяма римска войска, предвождана от талантливия и хитър Марк Лициний Крас (младши) – внук на триумвира със същото име. В битката загива и сам вождът на бастарните – Делдон. През II в. Крепостта е унищожена от варвари и възстановена при Юстиниан.

Римският каменен път, слизащ към устието през една от цибърските махали, се ползва активно до Освобождението.

Мъжете от селото, въпреки че говорят румънски език, са били лоялни поданици на царството и участват с 15-тий пеший ломский полкъ и в състава на I-ва Българска армия във всички войни, водени през III Българско царство на територията на съседните държави без Румъния.

Дават много жертви, вкл. трима души в заключителната фаза на II Световна война на територията на Унгария.

Има голям възпоменателен паметник в двора на местното училище.

През Септемврийското въстание от 1923 г. наказателните взводове (шпицкоманди) убиват 10 въстаници от с. Горни Цибър. Останките на 5-има от тях изплуват и са погребани в паметник костница в центъра на селото.

През 1950 г. в Горни Цибър е разкрита от тогавашната комунистическата Държавна сигурност нелегална група на противници на насилствената колективизация, действаща като част от голяма мрежа от антикомунистически настроени земеделци в Северозападна България.

Осъдени са 12 жители на Г. Цибър и околни села, Врачанският окръжен съд издава в гр. Лом 5 смъртни присъди, от които са изпълнени 3.

През 1980 г. на територията се активизира старо свлачище, което разрушава водопровода, жилищни и обществени сгради, инфраструктура.

С решение на МС на НРБ жителите на селото са обезщетени за повредите на имотите с препоръка да бъде изместено селото.

Понастоящем постоянно живеещи са ок. 200 души, а бивши жители и потомци са пръснати в околните населени места и в цяла България.

Културни и природни забележителности

В землището на селото попада част от защитена местност „Остров Цибър“.

Устието на р. Цибрица се отваря ветрилообразно, разсичайки хълмовете с денивелация от около 100 m. Богатото разнообразие на льосови, смолничави, алувиални пластове върху древен свлачищен масив с прохладно северно изложение, множество извори, естествени езерца, голяма в миналото акациева гора и всичко това от панорамния поглед на шосето над селцето правят незабравимо впечатление. Пролетните „черешови води“ на Дунава нерядко заливат хиляди декари от низината като оформят огромни естествени развъдници на дивия дунавски шаран, платиката и др.

Характерни са оформящите хребета проходи – унии (unii, на български се наричат „фунии“) – изкуствено прокопани римски пътища, свързващи преминаващия оттук римски път Via Danubia с брега на Дунав.

За източна граница на землището и досега служи т.н. „Окоп“ – земно-насипно защитно укрепление, ориентирано север-юг от Дунава към с. Хайредин и нататък.

Познат от нашите учебници по история като „Аспарухов“ или ‘Шишманов вал, той най-вероятно е част от защитна система на граничните средновековни области (още два успоредни вала при Лом и Кнежа, а така също и в Олтения; подобни при Кавакли и в Ямболско).

Преки сведения няма, но по-късните административни деления са съобразени все с тази граница.

Източник: bg.wikipedia.org

април 10, 2009

LEAVE A COMMENT