Ухание на мурсалски чай и вкус на неповторимо кисело мляко

· Хората в село Мугла, Смолянско, берат мурсалски чай, произвеждат мляко с дъх на билки и преживяват от животновъдство. А добрината им ни връща в един отдавна забравен приказен свят ·

?>

Лековито е млякото, което приготвят овчарите от село Мугла, защото е екологично и съдържа различни билки. Който яде от него се сдобива с мъжки чеда, шеговито подчертава един от най- възрастните пастири в селото Илия Кисьов. Той е на 75 г. и цял живот е бил пастир, познава като на длан околните височини на Родопите.



С група туристи се срещнахме случайно с бай Илия. Бяхме решили да направим преход от хижа „Ледницата” над село Гела до Мугла. Но по средата на пътя ни застигна проливен дъжд и влязохме в къшлата. Там бай Илия заедно с негов колега ни посрещна сърдечно, все едно сме му приятели от години. Бяхме поразени от човещината и гостоприемството на тези непознати, отрудени хора, все неща, които не можеш да усетиш в урбанизирани градове. При самото посрещане усещаш, колко широко е сърцето на родопчанина.

Кисело мляко от Мугла

Бай Илия ни помогна да се изсушим и не седна, докато не постави на трапезата всичко, което имаше – кисело мляко и мастика. Беше се приютил в полуоткрит дървен навес, на който имаше табела „Ловен дом”, поставена на шега. Сипа ни мляко от дълбоко каче, направено от дъбово дърво, в което съхранява качествата си по-дълго.

Всички бяхме удивени, че бялата вкусотия е толкова гъста, че като сложиш лъжица в нея, стои права. Като я опиташ, оставаш удивен от невероятния й вкус. Няма как да бъде иначе, защото овцете пасат само билки, а в района над село Мугла расте и известният мурсалски чай. Околността на къшлата е на поляна между селото и съседните планински хребети. Тук природата е чиста и е съхранено разнообразието от планинската флора.

Бай Илия и колегата му се грижат за 200 овце от местната родопска порода. През топлите сезони те са на паша, но през останалото време изхранването им е трудно. Пастирите събират сено и вече са започнали да косят, но са възпрепятствани от проливните августовски дъждове. За съжаление болшинството от местните хора не получава никакви субсидии за отглеждането на животите. Допреди десетина години селото се е славело с над 6000 овце, но след разформироването на ТКЗС броят им драстично е намалял. В момента в него живеят около 150 души, предимно възрастни, които се препитават от животновъдство и растениевъдство. Броят на отглежданите овце е намалял до 1000.

Допреди 1-2 години в Мугла са отглеждани 200 крави, но след тази зима са останали 30. Хората са били принудени да ги заколят или продадат, защото не могат да ги изхранват.

Те са далеч от всякакви институции, които предоставят информация и не са наясно с това на какво подпомагане имат право. Отглеждат животните по начина, по който са ги гледали техните бащи и деди. Надяват се само на милостта на природата и зеления рай в Родопа планина. Млякото се прекарва с враното конче Веса, както е било и преди 200 години. Изкупната цена на млякото в този район е ниска и обрича животновъдството на отмиране. От 3-4 години кравето мляко се изкупува за 45 стотинки за литър, а овчето за 1-1,20 лв./литър. Така местните фермери работят на загуба. В други региони на страната, където има и други възможности за работа, хората може да си докарват чрез животновъдството допълнителни доходи. Но тук то е основен поминък и обрича района на обезлюдяване. Бай Илия с тъга си спомня, че в Мугла преди е имало училище, пълно с деца.

То отдавна е затворило врати, а в китното село живеят основно възрастни хора. Повечето са облечени със сини  работни престилки, както по времето на разцвета на социализма.

Почти всеки срещнат е зает с къщната работа, с животните или с градината. Само неколцина мъже са седнали пред местния магазин, който играе и ролята на кръчма. Играят на шах и обсъждат кротко нещата от живота.

Единствената жена, която не носеше гюмове с мляко или хляб привлече вниманието ни. Тя държеше огромен букет от пъстри цветя и ги носеше до гърдите си като дете. Оказа се, че сме пристигнали в навечерието на празника на селото – 2 август, в който отбелязват Илинден по стар стил. Жената носеше китката, над която цялото село щеше да пее ритуални песни и ще бъде потопена за здраве в близкия извор. Но ароматните растения трябва да нощуват на лунна светлина, покрити с бяла кърпа. Това е част от ритуала за здраве, който се спазва от векове на Илинден ( по стар стил) край местната река Мугленска река. Тя е изключително красива с многобройните си водопади и прагове. Селото е близо до българо-гръцката граница. Старото име е Муглен, защото често потъва в мъгла.

Има предания, че първите жители на селото се заселват на това място заради чистата и приятна на вкус вода. Според други легенди, първите заселници са били четирима ергени укрили се в непристъпните гори на днешна Мугла заедно с откраднатите си невести от Смолян. В землището на село Мугла са открити плочи с надписи с неразчетена писменост, които все още крият своите тайни.

Мурсалски чай

Над селото е местността Мурсалица, където е най разпространен Мурсалският чай – билката за всяка болка. Мурсалица е главното било на връх Перелик и е едно от най-панорамните места в района. От него може да се видят цяла Родопа, Рила и Пирин. В района на село Мугла се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите, около 60-70 животни.

В землището на Мугла се намира резерват Казаните, който е обявен за резерват през 1968 г. с цел опазване на смесените гори от ела, черен бор, бук, смърч. Селото е богато на карстови извори, най-големият от които – Яза, захранва курорта Пампорово с вода чрез дълъг 23 километра водопровод. От района се водоснабдява и Смолян.

Когато си тръгнеш от селото и от високото видиш белите къщи, потънали в зеленина, новата джамия, разбираш, добротата на тези хора. Не може да живееш сред такава красота, по най-простия начин – да отглеждаш животни, и да не бъдеш с широка душа.

Източник: ecomedia.bg

Автор: Лилия Лозанова

 

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS

%d блогъра харесват това: