Рилски манастир

?>

Рилският манастир е български ставропигиален манастир, един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.



История на Рилския манастир

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от Иван Рилски (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Иван Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“



Хрельовата кула е отбранително фортификационно средновековно съоръжение, построено от протосеваст Хрельо през 1334 – 1335 година и предназначено за укритие. Намира се на 1147 метра надморска височина в източната част на двора на Рилския манастир.

Построяването на кулата е свързано с преместването на манастира на днешното му място. Хрельовата кула служи за защита на монашеското братство, като същевременно е скривалище за манастирските ценности по време на опасност. През османското владичество многократно е ползвана в смутни времена за предпазване от разбойнически набези и нападения. Кулата е използвана и като затвор и изолатор на душевно болни.

Хрельовата кула е с почти квадратна основа от 7,75 Х 8,25 м и има височина 23 м. В дебелите ѝ 1,8 м зидове са вградени стръмни каменни стъпала. Елиптично засводеното приземие е слабо вкопано в терена. Единственият вход на кулата е бил към I етаж с подвижна дървена връзка с терена. Помещенията от I до IV етаж са предназначени за временно обитаване – имат дъсчени подове и оскъдно осветление през бойниците (мазгали). В основата на кулата има кладенец с питейна вода. Има отвори, откъдето да се изливат вряло масло и катран върху нападателите. Сервизните помещения са мивка (II етаж) и отходни места (III и IV етаж) под формата на еркери.

На V етаж в кулата е параклисът „Преображение Христово“ с необичайна иконография. В източната част на параклиса е запазено най-старото изображение на Иван Рилски. На север, юг и запад параклисът е опасан с тясна галерия, покрита с малки слепи куполи между напречни арки, а на изток е олтарната ниша. На всяка стена има по три мощни контрафорса, свързани с тухлени арки, които подсилват устойчивостта на кулата и носят еркерно издадения параклис.

През 1844 година на западната страна на кулата е пристроена двуетажна камбанария.

Църква „Рождество Богородично“


Църквата „Рождество Богородично“ е съборният, централният храм (католикон) на Рилския манастир.

Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква.

Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.

Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.

Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски зографи. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.

Източник: bg.wikipedia.org

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS

%d блогъра харесват това: