Да надникнеш в легендите на Родопите от връх Перелик

· Янко Петлеков строи параклиси и пее тъжни песни за овчари ·

?>

Янко Петлеков от родопското село Широка лъка от 17 години стопанисва хижа „Перелик” под планинския първенец. Той е на 38 години, но цял живот гледа отвисоко красотата на планинските поляни и гори. Познава района като на длан. Понеже ежедневно среща руини от църкви, старинни крепости, останки от римски пътища, той започва да проучва историята на своя роден край. Смята, че най-добрият начин да усетиш красотата на Родопите е, да надникнеш в легендите.



Така той ни обясни покрай кои местности сме минали по пътя ни от село Гела през хижа „Ледницата” до хижа „Перелик”. Наложи се да се върнем мислено назад. Маршрутът от Гела до хижа „Перелик”  се изминава за близо 5 часа пеша.

Гела

След селото се отминава последната махала и пътят навлиза в гората, като стига до дървено мостче. От там по жълта маркировка се върви по горски път. След около 2 часа се стига до параклиса “Св. Кирик и Юлита” и за 20 минути се слиза до хижа Перелик.

Не може да не започнем с легендата за името на село Гела, която е разтърсваща, разказва Янко. Селото е наречено на Гела, жена, чийто единствен син е взет за еничарин. Върнал се по тези места след 20 г. със заповед да потурчи своите съселяни. Обаче го срещнала майка му, която го познала по рожден белег. За да потвърди думите й, извикала и местния свещеник. Двамата паднали на колене и го молели да не помохамеданчва родното си място. Но той бил непреклонен, трябвало да изпълни заповедта дори с цената на кръв. Майката и свещеника преклонили глава, за да са изкупителна жертва. Тогава той ги посякъл.

Но село Гела останало християнско и до днешни дни. Околните села – Широка лъка, Солниците, Стикъл, Стойките, Куковица, Върбово са с преобладаващо православно население, посочи Янко. Родопчани ревниво пазят частиците от народната памет през вековете. Впечатляващо е, че в района има много параклиси. Един от тях е изключително красив и е в местността „Чурика”, под връх „Перелик”. До него водят асфалтирани пътища, по които се стига за 20 минути до хижата пеша и за 30 минути с кола до Смолян.



Месните хора помнят, че на поляната „Чурика” е имало стар храм. Той бил възстановен по време на турското робство и тук се събрали жителите на околните села, за да отбележат църковния празник. Заради хубава мома веднъж станала люта свада, при която загинали 30 души. Наскоро са открити техните кости в близост до храма. Затова работещите във военната база на връх „Перелик” събрали средства за възстановяване на обителта и изградили на това място параклиса „Св. Кирик и Юлита” през 1994 г. Името на светеца през годините е преобразувано в название на местността – „Чурика”. До храма има кът за отдих с нестандартно оформление от дърво и чешма, посветени на загинали сержанти.

Оттук се разкрива прекрасна гледка към околността и затова е традиционно място за провеждане на августовския рок мото събор. За съжаление нашата група мина през „Чурика” ден след като фестът беше приключил. Бяхме поразени, че районъ е идеално почистен. Все още стоеше нестандартната сцена от бали сено, имаше заградени места за линейките и пожарната кола.

Интересно е името на първенеца на Родопите – Перелик. В превод то означава „лице като перла”, красиво лице, което е точно описание на живописната местност. Върхът е недостъпен за туристи, защото там се намира военен обект. Хижа „Перелик” се намира на височина 2048 м.н.в.,  а върха  на 2191 м.н.в.

Триградско и Буйновско ждрело



Връх „Перелик” е покрит с прекрасни иглолистни гори, сред които се намират красиви и живописни поляни. От билото му Мурсалица се вижда цяла Родопа, Рила и Пирин. Западната част на Перелик завършва в страховитите пропасти на Триградско и Буйновско ждрело, които са осеяни с десетки пещери. Най-популярните сред тях са Дяволското гърло, Ягодинската и Харамийската. Пред „Перилик” е връх Турлата, който е с форма на пирамида и е съхранил останките от средновековна крепост. По северните склонове на Перелик се намира пещерата Ледницата, с дължина 1419 м.

Пещери



Целият район изобилства от стари крепости, римски пътища или руини на храмове, продължи разказа си Янко. Едно такова свято място се намира на час и половина преход, близо до връх Турлата. Тук хората по време на църковни празници палят свещи в купчина камъни, останали от стара църква „ Св. Константин и Елена”. Янко, заедно с баща си и чичо си запретват ръкави и изграждат на това свято място параклис. Баща му Васил Петлеков дълги години е кмет на селата Солища и Стикъл. Свещеникът на тези села обслужва и новопостроения параклис.

Хижарят, заедно с брат си, изгражда още един дървен параклис – „Св. Иван Рилски” само за 4 дни. Той е наблизо до хижата, в едно живописно кътче с рекичка извор. Местните жители вярват, че мястото е свещено, а водата – чудодейна. Интересното е, че водата от водопада пада така, че прави ляв завой и затова я наричат „лява” вода.

Янко обича да се изкачва до хижата пеш, за да се наслади на живописните поляни и гори. Докато върви пее мистични родопски песни. Знае десетки, защото пее от 30 години. Една от най-любимите му е „Горице, ситна, зелена”. В нея се разказва за хайдутин, който побягнал в гората, защото вярвал, че тя ще го скрие. Обаче го залавят и той тъгува, че ръцете му са вързани.

Янко харесва и „Овчарю, мой, овчарю”, в която се разказва тъжна история от живота на българите – пастири. Тя е изповед на един кехая (най-знатният овчар), който всяка зима заминава със свои съселяни да пасе стадото си на Беломорието. Но там се разболява и се моли на своите приятели като стигнат „до нашето село, хабер да носите”. Той обещава, че макар и да остава завинаги в чужда земя, есен ще ги посреща, а напролет ще ги изпраща.

Не може да седиш на китните родопски поляни и да не пееш за любов. Затова Янко поде „Сещаш ли се, любе”, която възпява

обичта на двама млади, но които родителите забраняват да се оженят. Когато Янко изпя тази покоряваща мелодия, призна, че в нея е вградена част от душата на неговите съселяни. Защото, който се е родил тук, остава навеки влюбен в Родопа. А който е стъпил на тази изстрадала земя, мечтае да се върне отново. Но за да се усети красотата на планината, трябва да се погледне отвисоко във вековната й история.

Източник: ecomedia.bg

Автор: Лилия Лозанова

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS