“Тайният източник на хумора е не радостта, а тъгата”.
Със сигурност тази мисъл на Марк Твен ще ни отведе в размисли за усмивката без маски. И ако има “малки” герои, като Хъкълбери Фин, за които цивилизацията е нещо чуждо, то причината се крие в самата нея. За тези деца тя е напрежението, страха и болката. Тя е сцената, на която се разиграват войни, природни бедствия и човешки нещастия. Вратата на този театрален салон, над която пише “изход”, се нарича надеждата за добро бъдеще. Именно тук се появяват “Клоуни без граници”.
“Лекарите лекуват тялото, а ние душата»
казват Марсело Еудалдо Гонсалес и Рубен Мойяно Касас от «Клоуни без граници». Още с влизането си в детското отделение на„ Н.И. Пирогов”, те предизвикват усмивките на лицата дори на вечно нацупените медицински сестри. Само след 5 минути на етажа цари истинска еуфория. Малки усмихнати личица се показват ту оттук, ту оттам, чакайки докато Марсело и Рубен ще дойдат да ги прегърнат с големите си червени ръце, да им подарят маймунка, направена от жълт балон или така егоистично да им откраднат солетите. Преминавайки от етаж на етаж, клоуните предизвикват вълна от детски усмивки, но тази вълна не спира в «Пирогов». Поканени от Посолството на Испания в България, те посетиха още 8 домове за деца, лишени от родителски грижи в София, както и Детската клиника към Университетската болница «Александровска”. Организацията “Клоуни без граници” е създадена през 1993г. благодарение на испанския клоун Тортел Полтрона.
Идеята възниква от връзката на две деца- едното от Испания, а другото от Босна. Босненското момиченце прави рожден ден и се запознава с испанското дете. Испанчето решава да подари на босненското момиче един палячо, който да изпрати по пощата. Но Босна попада във война, така че палячото остава в Испания. В този момент клоунът Тортел Полтрона получава обаждане по телефона от детето, което разпитва за цената на посещението му в Босна, за да поздрави рожденничката. Парите за пътуването били събрани. Палячото взема полет за Босна и работи за момичето, което живеело в център за бежанци, докато продължавала войната. Тогава клоунът си дава сметка какъв е ефектът върху бежанците в онзи момент. Той открива, че се е превърнал в нещо като “лекар на душата”. Така се появява и самата организация “Клоуни без граници” която пътуват в различни страни на света, за да дарят усмивка и радост на деца в неравностойно социално положение.
Те посещават само тези държави, които не могат да се погрижат за населението си. Там, където хората са принудени да живеят в бежански лагери или в области с природни бедствия. Според Марсело и Рубен рецептата за да разсмееш някого е искренност и спокойствие, да направиш нещата по свой начин. Важно е да можеш да играеш. “Не се намираме в една затворена страна, а в един отворен свят, изпълнен със социални игри- абсурдни, смешни или дори такива, които те карат да се засрамиш. Ние все пак сме възрастни и знаем какво не трябва да се прави. Нашите деца обаче всеки ден ни подражават.
Същевременно ние се отказваме от игрите. Децата правят същото. Ако погледнем както богатите, така и бедните страни, откриваме деца, които вече са станали възрастни. Това е огромен проблем, защото се губи способността да играеш и липсва нейното наследяване” “Правим това, което трябва да правим и се опитваме да не мислим за тежката ситуация, която е пред очите ни» – отговаря Марсело на въпроса, как се справя с един от най-тежките проблеми в работата му – да гледа нещастието на невинни деца. Но ако се замислим, човек не може да не се трогне от тъгата на едно дете. И дори тогава, клоуните нахвърлят маската на лекомислие и помитат всичките нещастия по пътя си, като ги превръщат в тържество на смеха
