В деня на българското кино 13 януари в Дома на киното бяха представени трейлърите на 5 документални и 14 игрални филма – някои от тях завършени и готови за своята първа среща с широката публика, други все още на монтажната маса. Модерни, актуални, с разнообразни сюжети, надигащата се вълна на новото българско кино се очаква да ни залее с любопитни истории и позабравени вълнения.
Срещаме се с единствената дама сред мъжкото обкрьжение режисьори на игрални филми Магдалена Ралчева. С непознатите и интересни лица, с мащабността и сдържаната си елегантност трейлърьт на нейния филм „Още нещо за любовта” ни заинтригува и тя бе любезна да ни разкаже подробности от реализирането на филма, етапа, на който се намира в момента, както и да ни предостави снимков материал от работните моменти.
Разкажете ни повече за сюжета на филма?
М.Р.: Основното действие се развива през 1945 година, когато младият д-р Руменов, асистент на разстреляния от Народния съд проф. Станишев, е интерниран вьв Варна. Там той се запознава с арменеца фотограф Дикран – любимец на целия град. Чрез Дикран д-р Руменов преоткрива приятелството и радостта от живота.За нещастие арменецът претърпява злополука и състоянието му е критично. Медицината или любовта на една жена ще победят смъртта.
Истински заинтригуван съм от диалога.
М.Р.: Сценарият е на Георги Данаилов – известния наш писател, сценарист и безусловен майстор на диалога. Не е тайна, че хубавата история и солидната литературна основа са предпоставка за добър филм.Между другото, историята е по действителен случай. Самият д-р Руменов е бил приятел на Г. Данаилов и име в медицината, сьздал е две школи по хирургия – в Бургас и Ямбол. Разбира се, ние не правим биографичен филм, реалният образ на д-р Руменов няма нищо общо с екранния, както и художествената интерпретация на историята се различава от истинската, тук с Г. Данаилов нямахме никакви противоречия.
А за какво имахте противоречия? Все пак вие сте различни поколения.
М.Р.: За творец от неговия калибър възрастта е последното нещо, което има значение. Той е един широкоскроен човек с невероятно чувство за хумор и поглед кьм бъдещето и мисля, че съвместната ни работа го доказва. Съвсем естествено е в процеса на работа да вьзникнат противоречия, но като че ли разстоянието София – Ковачевица допринесе за по-голяма творческа толерантност.
Освен известните Мария Статулова и Велко Кънев, повечето актьори, които видях, са непознати.
М.Р.: Искам да подчертая, че филмът е изключително актьорски и това се дьлжи не само на големия брой актьори, които участват в него. Образите са сложни, противоречиви и разнолики и са предизвикателство и шанс за всеки актьор. Моето желание беше да открия не само талантливи, но и лица, не толкова експонирани в телевизионото и кино пространството. Щастлива съм, че успях, и съм убедена, че зрителите ще оценят тяхното силно екранно присъствие. В ролята на д-р Руменов е звездата на театър „София” Калин Врачански, в ролята на Дикран е актьорът и фотограф Симеон Лютаков, един от любимците на варненската публика. Участват още красивата студентка по медицина от Иран Сепиде Далфоруз, актьорът от Народния театър Йосиф Шамли, както и носителят на Аскеер Димо Алексиев. Това е третият филм, който снимам с Мария Статулова – много даровита и разностранна актриса със сльнчев характер. На тези снимки тя се срещна отново с големия ни актьор Велко Кьнев и, макар за кратко време, направиха чудесен тандем.
Какво може да очаква зрителят от филма?
М.Р.: Филмовата режисура е самотно занимание. Докато се стигне до снимки, минава истински пред родилен период, в който сам сред четири стени трябва да конструираш своя филм, нищо, че имаш основата на теkста, и само от теб зависи дали ще построиш колиба или замьк. Надявам се, че с екипа, с който направихме и продължаваме да работим по филма, ще изненадаме приятно българския зрител. Със сигурност може да се очаква добре разказана история с интересни взаимоотношения, примесени с много чувство за хумор, контрапункт на следвоенната епоха в България, заснета увлекателно от оператора Александър Лазаров, с когото имам удоволствието да работя отново. Убедена съм, че финесът и естетиката, които той носи като заряд, ще бъдат доловени и оценени от зрителя. Филмът е костюмен и съответно сложно постановъчен, защото има немалка вероятност в желанието за достоверност, прескачайки границата с миналото, да залитнем в бутафория. Художник на филма е Владимир Лекарски. За тези, които се занимават с кино, неговото име е гаранция за прецизност и отмерени художествени решения. Художник по костюмите е Марта Миронска – еталон за професионализъм, а работата с нея ми донесе безкрайно удоволетворение. Тя създаде тази стилна линия на облеклото във филма, на която особено много държа. Нещо повече, костюмите толкова се харесаха на актьорите, те се почувстваха дотам комфортно в тях, че след приключване на снимките си ги поискаха. Гримът и прическите са на Лефтера Недева, ненадмината като майстор, а за мое щастие нейната стихия се оказа именно епохата, върху която работим. Особено държа да спомена поне тези имена, защото киното е и екипност и ако в някое от тези звена има пробойна, това рефлектира върху целия процес и се отразява неблагоприятно върху крайния резултат. Имах най- добрия екип и безрезервната подкрепа на продуцента Станимир Трифонов и Филмова студия „Време”.
Кога предстои премиерата на „Още нещо за любовта”?
М.Р.: На ниво постпродукция има още доста работа. Започвам фин монтаж, а композиторът Божидар Петков тепърва ще пише музиката. Със сигурност ще е готов в края пролетта, но есента е подходящ сезон за премиера.
Ще научим ли още нещо за любовта от вашия филм?
М.Р.: Мисля, че всеки от нас до сетния си час има какво още да научи за любовта, но като че ли по-важно е да умеем да я даряваме, защото какво е животът ни без любов -смърт. Това е филм за любовта към живота, за приятелството, за отстояването на човешкия дълг, за смелостта да обичаш дори когато всичко е загубено, за това, че, ако искаме да вярваме в чудеса, преди всичко трябва да повярваме в себе си.
