Разходка в подземните галерии на пещерата „Голубовица”

· Където и да си в Родопите, те преследва като сянка легендата за Орфей и Евридика. ·

?>

Като гледаш зелените върхове и пъстрите поляни, сякаш дочуваш арфата, която вечно възпява любовта.

Според преданието великият певец влязъл през пещера в подземните владения на Хадес, за да търси своята любима. Омаял лодкаря да го пренесе през река Стикс до царството на сенките. Но на излизане от тъмния свят се обърнал, за да види следва ли го възлюбената и така я загубил завинаги. Проникването в повечето водни пещери в Родопите създава неволни асоциации с тази легенда.



Прочуването им обаче се заплаща скъпо – с човешки живот, посочи Сашо Инев от клуба по спелиология и екстремен туризъм „Мурсалица”-Смолян. Статистиката е, че почти всеки втори или трети пещерен леководолаз е загинал при инцидент.

Пещерата

Сашо Инев е един от малцината „пещерни” леководолази в България и наш гид във водната пещера „Голубовица” в Родопите, край Смилян. Тя е в непосредствена близост до посестримата си „Ухловица”, която е суха и се радва на масови посещения. „Голубовица” обаче е само за разходки на любители на екстремните изживявания.

До нея се стига след като се върви по маркиран маршрут от шосето между паркинга пред „Ухловица” по посока Смолян. Горската пътека минава през живописното Гарга дере, над река, над която има въжен тролей. Това ще е „черешката” на тортата на нашето приключение – спускане по алпийски тролей на над водата, обещава нашият гид. Докато вървим ни обяснява, че името на пещерата е свързано с факта, че край входа й са гнездели много гълъби. Птицата улулица, която се среща в района пък е кръстница на съседната пещера. А между тях се намира въпросното Гарга дере, превзето в миналото от черните пернати.

Стигнахме до входа на „Голубовица” и се оказа, че обличането на екипировката също е доста забавно. Гумен гащеризон, ботуши, челник и изглеждаш неузнаваем на снимката.

По-емоционалните от групата потръпнаха като влязохме в пещерния сумрак, преследвани от старогръцките предания. Стъпихме в подземната река, на брега на която бяха вързани две надуваеми лодки. Докато се осъзнаем, трябваше в легнало положение в лодката да преминем под ниския скален свод. Озовахме се в пещерната галерия.

Тайните на пещерата

Като свикнахме с тъмнината и играта на светлината от прожекторите, осъзнахме, че сме в някакъв друг мистичен свят. Той беше роден от любовният танц между скалите и водата и беше осеян с причудливи образувания.

Нашият водач започна да ни помага да „четем” древните послания, оставени от водата върху камъка. Те са дълбани тук в продължение на милиони години.Той ни представи не просто научните версии за образуването на сталактитите и сталагмитите, вторичните пещерни образувания. Те са много разнообразни, защото се образуват от борбата на водата със себе си, защото нивото й се вдига почти до върха на галериите. По един начин извайват капките, които идват от повърхността, а по друг начин буйните подземни води белязват каменната гръд на Родопите. В такива мигове ти се иска да паднеш на колене пред творческата сила на природата, защото всичко около теб е създадено за милиони години.

Водните пещери ревниво пазят своите тайни. „Голобувица” е проучвана педя по педя в продължение на години. Вече се знае, че тя може би е дълга над 14,5 км., което я прави уникална и една от най-дългите не само в България.

Открити са 3 сифона, които са трудни за преодоляване, защото изследователите от различни пещерни клубове от страната се натъкват на всевъзможни срутвания и препятствия. Рисковете за човешкия живот е огромен и са много по-различни от тези, които срещат леководолазите в открити води, посочи Сашо Инев. Той е на 31 г. и е участвал в няколко проучвания на пещерата. По професия е сервитьор, но за него пещернячеството е съдба. Член е на клуба по спелеология „Мурсалица”, който се е заел с картирането на „Голобувица”. Сашо призна, че изследванията на пещерата винаги може да създадат опасност за живота. Изненадите са на всеки сантиметър, промушваш се през тесни галерии без видимост и идея докъде ще стигнеш. Затова пещерните водолази се преосигуряват с оборудване – носят по две бутилки с въздух, по 4-5 фенера и комплекти с батерии, два челника и т.н. Проблемът е, че оборудването на пещерняците е много скъпо и варира от 10 000- 20 000 лв. и нагоре. А екипировката на туристите, любители на екстремните изживявания е 10 пъти по-малко. За да бъдат осигурени средства за проучване, от „Мурсалица” организират такива разходки.

Изхода

Пещерите са сложна система от галерии и образувания, и приличат на лабиринта на Минотавъра. Безброй са ситуациите, когато можеш да изгубиш нишката за връщане, а нямаш право на грешка, признава нашия гид.

Колкото повече ентусиастите напредват в картирането,толкова повече неизвестността пред тях се увеличава. „Голубовица” се оказва все по-дълга и тайнствена и възниква въпросът „Къде е краят й?”. Това естествено създава усещането за онази мистичност, накарала древните хора да създадат легендата за пътешествието на Орфей в подземното царство.

Като излязохме, осъзнахме какво е да се върнеш на светлина и свеж въздух. За 10 минути стигнахме на мястото, където ни очакваше наградата за смелостта ни – спускане по алпийски тролей над реката над Гарга дере. Когато човек е бил в „долната земя” от приказките, наистина усеща, че лети. А под него е реката, която се захранва от същата вода, която вае галериите в „Голубовица”. Човек се нуждае и от погледа от въздуха над планината. Защото преди минути си вървял из кръвоносните съдове – подземни галерии на Родопа Но откъдето и да погледнеш красотата на планината, все повече имаш нужда от легендите за Орфей, за да я усетиш със сърцето си. Защото макар и с екипировка от 21 век си надникнал в един друг мистичен свят.

Източник: ecomedia.bg

Автор: Лилия Лозанова

Снимки: www.hodih.com

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS