По традиция Прайм Тайм 06 организира тематичо парти, оповестяващо излизането на втория брой на Conte international club magazine.
Събитието премина под надслов „Приказката на живота“. Водещ на шоу програмата беше актьорът Пьотр Кшемински, а певецът Владо Димов се постара да поддържа настроението на гостите.
Да бъде съвсем като в приказка се погрижиха и танцьорите от школа за танци „Паланте“ и актьорите от театрален колеж „Любен Гройс“. Герои от различни приказки се поздравяваха в залата и се потапяха в своята приказна нощ.
Всички сме закърмени с приказките, които са ни разказвали, когато сме били малки. И независимо дали го осъзнаваме, или не, те са изиграли изключително важна роля в оформянето на ценностите и убежденията ни.
Може би не си даваме сметка, но всеки от нас също е писател — на своята собствена житейска история. В страниците на
изданието ще разкажем приказните истории на исторически личности като граф Сен Жермен, Мадам Помпадур, Мадам Клико, Алисия Алонсо, Ърнест Хемингуей, Пенелопе Круз и други приказки и истории, които са се предавали от поколение на поколение и в крайна сметка оформят обществото ни. Благодарение на тях всяко следващо поколение ще израсне с разбиране за тези преди него и няма да реши да затрие целия прогрес и да започне отначало.
Всяка приказка е една голяма метафора. Едно голямо послание, което ние с рационалният си ум не можем да осмислим, но
вътрешното ни аз разбира перфектно. Ако си спомните как понякога се е налагало да обясним нещо на някого, без да можем да се разберем с него. И как е трябвало да приведем аналогичен пример от съвсем различна област, за която знаем, че влиза
в интересите му. Изведнъж той разбира напълно какво му казваме. Та така, приказките са универсален език. И всяка дава послание за определени ценности. По същия начин нашата приказка е приказката на нашите ценности. Всичко, което сме избрали да направим и да не направим, е нашето лично послание към света. И допринася за посланията на хората около нас.
Ами да, време е да престанем да се задоволяваме с ролята на „помощ от неочаквано място“ в тяхната приказка. Което е също толкова забавно и изпълващо с обич, колкото и да сме централната фигура. Ако обаче егото ни реши, че иска да е център на вниманието, бързо и неусетно ще станем отрицателният герой. Можем да бъдем протагонисти само в нашата собствена приказка и ничия друга. Колкото по-добре знаем кога коя роля да играем, толкова по-щастливи ще бъдем.
Причината приказките да ни въздействат толкова добре е, че неусетно се идентифицираме с главния герой. И започваме
да съпреживяваме с него приключенията му. Всички ние малко или много си поставяме за цел да станем по-силни, по-мъдри
и по-обичащи. Затова е толкова лесно да потънем в света на приказката.
Какъв би бил светът обаче, ако нашият живот наистина беше приказка? Ако имахме нужда да направим остър завой в посоката, която интуицията ни подсказва, за да намерим неочакваната помощ? Ако искаме да живеем в приказка, е добре да започнем да се държим все едно наистина го правим. И светът ще ни последва. А това, както и всяко друго начало, започва от първата стъпка.
Първата стъпка, която трябва да направим, е да послушаме интуицията си. И да го послушаме безусловно. Не някой съвет от типа: „забрави целия си живот и започни отначало“. А по-скоро съвет от типа: „Отваря ти се възможност да прекараш следващият си ден по различен начин и не е сигурно дали ще ти хареса. Все пак го направи.“
Ако успеем да направим това, наистина започваме да пишем приказката си по различен начин. От приказка на рутинно мислене и повтарящо се ежедневие, тя се превръща в океан от неограничени възможности и магия. Понякога наистина клин клин избива. И избирайки се да се пристрастим към това, ще избием доста клинове, които така или иначе не ни служат.
Пристрастяването е OK, стига съзнателно да изберем към какво да е то. Тогава то ни дава сила, вместо да ни омаломощи. Защото този избор наистина е съзнателен и ние наистина сме авторите на собствената си приказка. Нашият живот е низ от сюжети. И е добре понякога да спрем за момент, да помислим и да се запитаме:
— „Каква е темата на ситуацията, в която се намирам?“ (Всяка приказка има тема.)
— „Как трябва да донапиша приказката, така че да я завърша и оставя зад себе си?“ или „Как трябва да я напиша, че да има
желания край?“.
— И в крайна сметка: „Какво мога да науча от тази приказка?“
Това са въпроси, които ни носят мъдрост. И ако искаме да напишем класика в жанра, e добра идея да сме мъдри.
