Арбанаси

?>

Арбанаси е един от забележителните обекти около Търново. Известно е като селище още от 6в при Юстиниян. Бил е резиденция на римските аристократи. По време на Втора българска държава е лятна резиденция на българските царе и боляри. През 2­рата половина на 15в погърчени славяни от град Мосхопол (Северен Епир, Гърция) и от албанския град Берат (който бил български) се преселват тук. В нач на 15в турския султан я подарява като феодално имение след сватбата с дъщеря си. След 15 век Арбанаси е селище, което се радва на привилегии ­ ниски данъци. Това спомогнало бързото забогатяване на селището.

Има писмени паметници от 16­17в, които свидетелстват за множество нападения на османски банди. За това говори и архитектурата от 16­17в. Тогава са построени така наречените къщи­крепости. Пример е Констанцалиевата къща от 1744 г ­ на приземния етаж има 1.5 м дебели зидове, а м/у партера и първия етаж е имало 1м широк под със саниране от дървен ред. Горният етаж, най­често летните стаи, са били с теракот, за да държи хладно. Имали са стаи за гости, всекидневни, спални, трапезария, стая­изолатор за родилката. Там за нея се е грижела само дойката до 40 ден и мъжът не бил допускан да я безпокои.

За разлика от централна и западна Европа тук са имали вътрешни тоалетни, мъжка и женска, понеже им се налагало да живеят под обсада понякога. Ползвали негасена вар за хигиена. Освен това всяко помещение имало светлинни прозорци с решетка и дебели врати подсилени с метал. Така всяка стая можела да бъде охранявана поотделно. А външните прозорци имали плъзгащи се кепенци. Как правели камините ­ една камина служела за две стаи, топлела от двете страни на стената.



Църква “Рождество Христово”

Църквата “Рождество Христово” може да се нарече Систинската капела на Балканите. В нея има над 3700 образа и около 2200 сцени. Първото помещение, мъжкото, е застроено в нач на 16в. През 1639г застрояват в посока запад и женското помещение. От север построяват една галерия, която била първоначално открита, а след това я зазидали (17в). Тя служела за скрипториум (там се пишели книги) и рефекториум (трапезария). Има два слоя стенописи ­ от 16в и от 17в. В мъжкото отделение иконостасът е присаждан след пожар в края на 18в. Той е взет от друга църква. Сцената на Страшния съд (от външната страна на мъжкото отделение и същевременно вътрешна на женско) е запазена от 16в, а горният слой от 17в е смъкнат и пренесен в НИМ. Първият се оказал по­красив и по­ценен като културно­историческо наследство. През 1971г се провежда освежаване на стенописите и църквата е под егидата на културно министерство. Един от емблемните стенописи е на покрива ­ има три изображения на Христос. Първото е Христос Емануел, което е 12­годишният Христос. Средното е Христос Пантократор, пак в медальон. Последното е Бащинство, взета като мотив от римската църква. Тук е изобразена Света Троица, но в линия, а не триъгълник. Бог Баща държи на коленете си Христос и го оплаква. Същата сцена имаме в Александър Невски на купола.

Женското отделение и известно не само със Страшния съд, но и с едно огромно пано с родословието на Христос (генезис на Христос). В своята основа (северна част) вместо да се започва с 12­те апостола, там са изрисувани 12 философа с пергамент в ръцете. Това е така, защото през 17в българските интелектуални църковни среди са били на мнение, че гръцката философия лежи в основата на хр­вото. Малко по­късно, от 1643г има още едно подобно пано в рефекториума на Бачковския м­р. На входната врата има надпис с ктиторите и датата на създаването на женското отделение. Следва Скрипториум, малък параклис, разделен на мъжко и женско отделение и изографисан с житието на Йоан Кръстител. Тук има скрита куполна техника ­ отвън покрива на църквата е като на къща, а отвътре е направен купол. Това е така, защото там, където има купол, под него се изрисува небесното царство на Христос. Изографисани са също Вечния календар (с празниците на светиите), Вселенските събори и други.



Църква “Свети Архангелите”

Църквата “Свети Архангелите” ­ има галерия, отделни женско и мъжко отделение. Строена е в средата на 17в. В женското отделение са предимно женски теми. То е служело за известно време за притвор (нартекс, предверие), преди да го направят женско отделение. Има надпис с имената на майсторите зографи. „От ръката на Михаил от Солун и Георги от Букурещ под наблюдението на Евстатий Х. Николай, 1760­61, 11 август.“ Тук имаме по­голям стремеж към идеализъм с идеализирани и естетично финни черти на лицата. На иконостаса са предимно майстори от Тревненската живописна школа. Някои от по­известните са Даскал Кръстьо, Цойо. Участвали и Тревненски дърворезбари. В мъжкото отделение има скрита кръстокуполна църква ­ две полусфери с места за сядане (конхи) образуват кръст с основната част на църквата. Има пандентиви, в които се рисуват четиримата евангелисти.


ноември 27, 2019

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS