В местността на манастира „Успение Богородично” има възможности за различни видове туризъм – еко туризъм, селски туризъм, поклоннически. Соколският манастир се намира на края на света, където Господ е изсипал своята щедрост.
Заобиколен е от планински върхове, букови гори и планински потоци. Околността се намира в природен парк „Българка” и е под строг режим на защита на флората, фауната и природните дадености.
На входа на манастира са поставени няколко информационни табла за забележителностите, защитените животински и растителни видове. До тежката дървена порта има плоча от черен мрамор, върху която е описана историята на манастира. Последните фрази много точно описват емоциите на гостите, миг след като надникнат вътре.
„Прекрачи ли тежката манастирска порта, посетителят е завладян от вълшебството на цветните градини, от белотата на чардаците и романа на белоструйната чешма. Не се нагледва и не се насища на красотата и възкликва „Господи, колко е хубаво!”
Дъхът ни наистина спира пред неземната красота на манастирския двор. В центъра му е изящна чешма с 8 чучура, създадена от чудния майстор Уста Колю Фичето. Тя е поредното доказателство за неговия гений. Няма друга чешма с купол, като мястото й е изчислено невероятно точно. Намира се почти по права линия и на една и съща височина с купола на църквата, която е изградена на по-ниско ниво, до скалата.
Ако останете да нощувате в манастира, ще разберете точния смисъл на израза ”ромон на вода”. Осемструйната чешма буквално пее. Тя е изградена в памет на убитите българи от четата на капитан Дядо Никола. Украсена е с каменни соколи, изваяни в ъглите й.
Името на Соколския Манастир
Една от версиите за името на Соколоския манастир е, че е свързана с тези символи. Има и предположение, че то произлиза от факта, че в околността гнездели соколи. Скалният масив и в момента е прибежище на много грабливи птици. Поклонниците често чуват техния писък. Друго обяснени е, че манастирът е построен на харамийското сборище Сокола. Някога тук се сбирали свободни момци, чувствали се като соколи и се обучавали в стрелба.
Гостите не може да се нарадват на прекрасната градина, която прилича на везана кърпа с пъстри конци. Алеите са очертани от зелените чемширови храсти, които се вият като змии. Цветята са подбрани така, че през всеки сезон да приличат на пъстър букет и да цъфтят „на вълни”. Манастирската сграда е основно ремонтирана с европейски средства.
Най-популярното обяснение за името на манастира е че е наречен на основателя си Йосиф Соколски. Той пристига тук през 1832 г. заедно йеромонах Агапий и заживяват в каменната тераса пред Соколовата пещера. Издълбават първата църква във варовиковата скала, от която и днес е запазена олтарната част в скалата. Осветена е търновския митрополит Иларион Критски. Намира се зад сегашната църква. Красивият голям храм е издигнат за 3 месеца с дейното участие на населението от близките махали.
Такъв ентусиазъм днес е необясним и достоен за преклонение.
Църквата
Изографисана е от поп Павел и сина му Николай. Иконостасът е изработен от Тревненски майстори, а храмовата икона е дело на габровския живописец Христо Цокев. И до днес е запазена малка икона на Божията майка, която се смята за чудотворна. Целият манастирски комплекс е завършен през Възраждането с дарения на габровци и жители на околните села.
През 1860 година над голямата пещера зад черквата бил издигнат мортуален параклис. Тук оформили двуетажна костница. Едновременно с нея била изградена оградата към скалния отвес.
Соколоският манастир – „Успение Богородично”е свързан и с героичната борба за свобода на българския народ. През 1865г. тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола. На следващата година тук се събират габровските участници в Априлското възстание, предвождани от Цанко Дюстабанов.
Манастирът е и просветен център. През 1836г. тук било открито религиозно училище, в което е преподавал за кратко и известният просветител Неофит Бозвели.
Зад църквата на манастира, в скалата има малък параклис и преданието е, че по камъка тече лековита вода. Водата и на осемструйната чешма се смята за лековита и богомолците твърдят, че предпазва от уроки.
Ако решите да нощувате тук, на другия ден има възможности за разходка в красивата околност. До манастира има кът за отдих с люлки и катерушки за деца. На 50 м. от него е заведение, където се предлага скара. През лятото мястото е подходящо за нощуване на палатка. Но през всички сезони има прекрасни места за разходка. От обителта тръгва пътека за връх „Столетов”. Оттук е и маршрутът за връх „Шипка”, който минава през букови гори. Ако сте избрали пролетен или есенен ден за похода, трябва да знаете, че дерета се пълнят след дъжд много бързо. Ще се наложи да прескачате малки поточета. Преходът до „Шипка” е около 1-1 час и половина.
Вариант за чудесно изкарване на уикенда е разходка от Соколския манастир до Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”. Разстоянието между тях е 3 км. Може да тръгнете от обителта по екопътеката, която слиза надолу. Може да се движите и по шосето, като се наслаждаване на красивите гледки.
Ако решите да разгледате етнографския комплекс ще се пренесете във времето на Възраждането. Така ще осъзнаете как са живели нашите деди преди повече от век. Ще разберете защо са отделяли от залъка си, за да изградят на върха на скалите църквата на Соколския манастир и защо са избрали това вълшебно място, за да създадат тук обител с райска градина и пееща чешма.
Източник: ecomedia.bg
Автор: Лилия Лозанова
