Арбанаси е един от забележителните обекти около Търново. Известно е като селище още от 6в при Юстиниян. Бил е резиденция на римските аристократи. По време на Втора българска държава е лятна резиденция на българските царе и боляри. През 2рата половина на 15в погърчени славяни от град Мосхопол (Северен Епир, Гърция) и от албанския град Берат (който бил български) се преселват тук. В нач на 15в турския султан я подарява като феодално имение след сватбата с дъщеря си. След 15 век Арбанаси е селище, което се радва на привилегии ниски данъци. Това спомогнало бързото забогатяване на селището.
Има писмени паметници от 1617в, които свидетелстват за множество нападения на османски банди. За това говори и архитектурата от 1617в. Тогава са построени така наречените къщикрепости. Пример е Констанцалиевата къща от 1744 г на приземния етаж има 1.5 м дебели зидове, а м/у партера и първия етаж е имало 1м широк под със саниране от дървен ред. Горният етаж, найчесто летните стаи, са били с теракот, за да държи хладно. Имали са стаи за гости, всекидневни, спални, трапезария, стаяизолатор за родилката. Там за нея се е грижела само дойката до 40 ден и мъжът не бил допускан да я безпокои.
За разлика от централна и западна Европа тук са имали вътрешни тоалетни, мъжка и женска, понеже им се налагало да живеят под обсада понякога. Ползвали негасена вар за хигиена. Освен това всяко помещение имало светлинни прозорци с решетка и дебели врати подсилени с метал. Така всяка стая можела да бъде охранявана поотделно. А външните прозорци имали плъзгащи се кепенци. Как правели камините една камина служела за две стаи, топлела от двете страни на стената.
Църква „Рождество Христово“
Църквата „Рождество Христово“ може да се нарече Систинската капела на Балканите. В нея има над 3700 образа и около 2200 сцени. Първото помещение, мъжкото, е застроено в нач на 16в. През 1639г застрояват в посока запад и женското помещение. От север построяват една галерия, която била първоначално открита, а след това я зазидали (17в). Тя служела за скрипториум (там се пишели книги) и рефекториум (трапезария). Има два слоя стенописи от 16в и от 17в. В мъжкото отделение иконостасът е присаждан след пожар в края на 18в. Той е взет от друга църква. Сцената на Страшния съд (от външната страна на мъжкото отделение и същевременно вътрешна на женско) е запазена от 16в, а горният слой от 17в е смъкнат и пренесен в НИМ. Първият се оказал покрасив и поценен като културноисторическо наследство. През 1971г се провежда освежаване на стенописите и църквата е под егидата на културно министерство. Един от емблемните стенописи е на покрива има три изображения на Христос. Първото е Христос Емануел, което е 12годишният Христос. Средното е Христос Пантократор, пак в медальон. Последното е Бащинство, взета като мотив от римската църква. Тук е изобразена Света Троица, но в линия, а не триъгълник. Бог Баща държи на коленете си Христос и го оплаква. Същата сцена имаме в Александър Невски на купола.
Женското отделение и известно не само със Страшния съд, но и с едно огромно пано с родословието на Христос (генезис на Христос). В своята основа (северна част) вместо да се започва с 12те апостола, там са изрисувани 12 философа с пергамент в ръцете. Това е така, защото през 17в българските интелектуални църковни среди са били на мнение, че гръцката философия лежи в основата на хрвото. Малко покъсно, от 1643г има още едно подобно пано в рефекториума на Бачковския мр. На входната врата има надпис с ктиторите и датата на създаването на женското отделение. Следва Скрипториум, малък параклис, разделен на мъжко и женско отделение и изографисан с житието на Йоан Кръстител. Тук има скрита куполна техника отвън покрива на църквата е като на къща, а отвътре е направен купол. Това е така, защото там, където има купол, под него се изрисува небесното царство на Христос. Изографисани са също Вечния календар (с празниците на светиите), Вселенските събори и други.
Църква „Свети Архангелите“
Църквата „Свети Архангелите“ има галерия, отделни женско и мъжко отделение. Строена е в средата на 17в. В женското отделение са предимно женски теми. То е служело за известно време за притвор (нартекс, предверие), преди да го направят женско отделение. Има надпис с имената на майсторите зографи. „От ръката на Михаил от Солун и Георги от Букурещ под наблюдението на Евстатий Х. Николай, 176061, 11 август.“ Тук имаме поголям стремеж към идеализъм с идеализирани и естетично финни черти на лицата. На иконостаса са предимно майстори от Тревненската живописна школа. Някои от поизвестните са Даскал Кръстьо, Цойо. Участвали и Тревненски дърворезбари. В мъжкото отделение има скрита кръстокуполна църква две полусфери с места за сядане (конхи) образуват кръст с основната част на църквата. Има пандентиви, в които се рисуват четиримата евангелисти.
You must be logged in to post a comment.