На територията на България се срещат над 30 вида Влечуги, което ги превръща във втория най-разнообразен клас в България след земноводните. Сред тях са костенурки от две семейства – Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и Шипобедрена костенурка (Testudo graeca); 16 вида змии и 13 вида гущери.
Най-голямото разнообразие на влечуги е регистрирано в най-южната част на България – долината на река Струма, източните Родопи, южното течение на река Марица и Странджа.
Повече информация за влечугите в България можете да намерите на testudo
Снимки на влечугите в България
На снимките са показани представители на:
Каспийска Блатна костенурка (Mauremys rivulata) – В България каспийската блатна костенурка се среща в най-южните части на страната — около Петрич, Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и Ахтопол.
Вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) – вид сравнително едра змия от семейство Смокообразни (Colubridae). Достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
Сива водна змия (Natrix tessellata) – наричана също дългоглава водна змия, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Евразия. На дължина достига до 1,4 m, като женските са по-големи от мъжките. Цветът варира от сивкаво-зелен до кафеникав и почти черен, с по-тъмни петна по гърба.
Стрелушка (Platyceps najadum) – наричана също тънък стрелец и синьопетнист смок, е вид змия, срещаща се в Близкия изток и югоизточните части на Европа, включително в България. Достига на дължина до 1,5 m. Не е отровна, и не хапе силно, когато е заплашена. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по клоните на храсти и дървета, откъдето идва и името ѝ.
Смок стрелец (Coluber caspius) – наричан също синурник, е вид змия, срещаща се главно в югоизточните части на Европа, включително в България. На дължина достига до 2,5 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.
Леопардовият смок (Zamenis situla) – вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространен в Южна и Югоизточна Европа. Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България.
Котешката змия (Telescopus fallax) – вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в Югоизточна Европа и Близкия изток.
Медянка (Coronella austriaca) – вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Европа и в Близкия изток.
Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) – наричан също кощерица, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae). Наподобява вида пъстър смок (E. sauromates), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. На дължина достига до 2 метра.
Смок мишкар (Elaphe longissima) – вид змия, срещащ се главно в южните части на Европа и в Близкия изток, включително в България. На дължина достига до 1,8 m, по-често 1,2 – 1,4 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап).
Змия червейница (Typhlops vermicularis) – вид дребна змия, разпространена в Югозападна Азия и на Балканите. По външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35 – 40 cm.
Пепелянка (Vipera ammodytes) – вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от Близкия изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната отрова.
Усойница (Vipera berus) -видът отровна змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Западна Европа до Далечния изток и от Средиземноморието до Полярния кръг. Тя е едно от най-студоустойчивите влечуги в света.
Европейска блатна костенурка (Emys orbicularis) – наричана също Обикновена блатна костенурка, е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.
Ливадeн гущер (Lacerta agilis) – вид средноголям гущер, разпространен в големи части от Евразия, включително и България. Той достига на дължина 25 cm, има светъл корем и тъмна ивица по гръба. Мъжките са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават яркозелени. Има няколко подвида, които значително се различават по окраската си.
Змиеок гущер (Ophisops elegans) – вид гущер от семейството на същинските гущери. Той е сравнително дребен-на дължина достига 15 см. Очите му са изпъкнали и за разлика от останалите гущери са без клепачи, както при змиите, откъдето идва името му.
Стенен гущер (Podarcis muralis) – вид гущер, широко разпространен в Европа. Достига дължина от 20 cm.
Горски гущер (Darevskia praticola) – вид гущер, срещащ се на Балканите и в района на Кавказ. В България се среща в изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна България и Странджа.
Балкански гекон (Cyrtopodion kotschyi) – наричан също нощен гущер. Той е единственият представител на семейство Геконови (Gekkonidae), срещащ се в България.
Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) – вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).
Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – наричана още неправилно „гръцка костенурка“, е един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).
You must be logged in to post a comment.