Пазарджик е областен град с приблизително 60,000 жители. Това е най-големият град в началото на Горнотракийска низина, само на 35км от Пловдив. Лежи на двата бряга на Марица, като в средата е
островът парк Свобода (либери на латински означавало деца, защото те били единствените, които били свободни в римската империя).
На това място градът е бил основан в началото на 15в от преселници мюсюлмани татари.
Затова първото име е било Татарпазарджик. В началото на 16в там се заселили първите
българи от околните села и градът става голям пазарен център. Тогава река Марица била
плавателна и по двата и бряга е имало складови помещения.
През 1865г градът е бил с 25,000 жители (София тогава е имала 20,000 жители) и там е третият по големина в България панаир след човския след Пловдив и Ескиджумайския в Търговище. Става голям възрожденски център през 19в с много развити занаяти. През 1823г там е открито първото килийно училище, а през 1845г първото класно училище.
През 1862г е основано читалище, наречено от Станислав Доспевски ‘Виделина’. Той е основател на академичното направление в българската живопис и е първият дипломиран български художник.
През 1869г Васил Левски е основал революционен комитет там. През 1870г е образувано
женско дружество и открит театър.
Цървата ‘Успение Богородично’ от 1837г, също наречена митрополитска катедрална църква, е главният туристически обект. Там е ценен иконостасът, който е от средата на 19в. Главен майстор е Макре Фръчковски и група от дебърската дърворезбарска школа. Той е погребан в дяконикона (дясната част зад иконостаса, където са светите мощи и където се преоблича дякона) на църквата поради големите си заслуги. Това е
най-красивият иконостас на Балканите. Църквата е трикорабна базилика. В нея има интересни фрагменти от дърворезбата убиване на Св. Стефан с камъни, Въведение Богородично, обезглавяването на Йоан Кръстител, поднасяне главата на Соломе (дъщерята на цар Ирод), Св Георги убива ламята, Старозаветна троица (посещение на Господ с двама ангели при Авраам, ден преди сриването на Содом и Гомор).
Куршум джамия от 1677г (наречена така, понеже кубето е покрито с олово), най-старата постройка Ески джамия от 1540г., старата еврейска синагога, къщамузей на Станислав Доспевски, родната къща на Константин Величков, къщата на Николай Христович от 1850г и старата поща от 19в с оригинална готическа кула, която е
била използвана и от пожарната като наблюдателница.
Забележителности в Пазарджик
В Пазарджик се намират следните забележителности от 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз:
- Катедрална църква „Свето Успение Богородично“, (8:00 – 17:00 ч.),
- Регионален исторически музей – един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през през 1911 г. с решение на управителния съвет на читалище „Виделина“.
- Художествена галерия „Станислав Доспевски“, пл. „Константин Величков“ 15, (09:00 – 12:00 и 14:00 – 17:30 ч., зимно време почивни дни – събота и неделя) – основана през 1966 г. Носи името на възрожденския художник и обществен деец Станислав Доспевски (1823 – 1878), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда на галерията е открита през 1980 г. По-късно (1911) в нея се помещава и Регионалният исторически музей.
- Къща музей „Станислав Доспевски“, ул. „Мария Луиза“ 54, (9:00 – 12:00 часа и 14:00 – 16:00 ч., почивен ден – събота и неделя)
- Старата поща с часовниковата кула, пл. „Константин Величков“
- Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Първата постановка на държавния драматичен театър в Пазарджик е „Албена“от Йордан Йовков.
- Етнографска експозиция на Регионален исторически музей, ул. „Отец Паисий“ 8, (09:00 – 12:00 и 13:30 – 16:30 ч., почивни дни – събота и неделя)
- Къща музей „Константин Величков“, ул. „Теодор Траянов“ 6 –
- – Едноетажна и с чардак, тя е построена около 1850 г. През 1964 – 1965 г. къщата е основно ремонтирана и реставрирана. От 1967 г. в нея е подредена градска битова обстановка от края на 19 в. и началото на 20 век. Константин Величков е виден възрожденски деец, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, поет, писател, преводач и художник.
- Парк-остров „Свобода“ (известен, като „Острова“)
- Часовникова кула
- Библиотека „Никола Фурнаджиев“
- Читалище „Виделина“
- Читалище „Христо Ботев“
