Пловдив е най-големият и най-красивият град в Тракийската низина. Разположен е в западната част на
Тракийската низина, 160 м надморска височина. Градът се парастеризира с къса зима и дълго горещо лято.
Пловдив е един от найстарите градове в Европа, може би дори и в света – 8000 хил години. Той е четвъртият най-стар обитаван град в Европа. Девизът му е „Древен и вечен“. Пловдив е построен около 7 хълма, както Рим, но седмият – Марково тепе, е разрушен през 30те години на миналия век. Днес са останали 6 хълма. На три от тях е бил разположен римският град Тримонциум - Джамбаз, Таксим и Небет тепета.
Джамбаз е хълма на въжеиграчите, там са играели акробатите през римско време. Таксим означава водоразпределителен хълм, оттам римската система е разпределяла вода на целия град. Небет тепе е хълма на стражите и там днес могат да се видят останки от найстарото тракийско селище в града. Джендем тепе означава отдалечен хълм и е найвисокият, 280м. Бунарджик е хълма на освободителите, там е и статуята на Альоша. Сахат тепе е часовниковият хълм. Днес на хълма има една часовникова кула от 16в.
Има две легенди за основаването на града. Първото име на града е Евмолпия (според гр митология, син на Посейдон и Родопа), 2ра половина на първо хилядолетие преди Христа. Според друга легенда Зевс и Хера разделили двама влюбени, Хемус и Родопия, които се правели на богове. Превърнали ги на планини, разделени от тракийската низина, които могат да се гледат, но не и да се докосват.
Бащата на Александър Македонски – Филип II Македонски, завладява града през IV век пр.н.е. и го превръща в своя столица. В негова чест града е преименуван на Филипополис – „град на Филип“.
Следващото тракийско име е Пулпудева. След това римляните го наричат Тримонциум, защото е бил на три хълма.
- cof
Забележителности в Пловдив
Със своята хилядолетна история Пловдив се нарежда сред най-старите градове в Европа, пред Рим, Атина, Картаген и Константинопол. Един от малкото градове с които града си съперничи е древната Троя. Множеството пластове история, които могат да се открият в пловдив, обуславя богатото културно наследство на града и региона.
Античният театър
В Пловдив се намира може би най-известния античен паметник в България – античният римски театър е построен в края на I век. Римският театър е строен по времето на имп Траян, 2в. Имал е 28 реда седалки, като
изцяло са запазени 14 реда. Събирал е около 6000 души. Освен като театър, мястото е действало и като седалище на римското събрание. Театърът се намира м/у Таксим и Джамбаз тепета. Намерен е случайно. Днес се използва за опери и концерти, акустиката е много хубава. Театърът е възстановен през 20-ти век и в ден днешен се използва за сцена на множество спектакли и концерти.
- Photo wikipedia
Античният стадион
Римския император Адриан също е оставил следа в Пловдив. По време на наговото царуване през II в. е построен внушителния античен римски стадион -дължина приблизително 240 м и широчина 50 м. В днешно време по-голямата част от стадиона се намира под главна улица на Пловдив. Все пак е запазена една малка част, намираща се пред джамията.
Римският стадион е помещавал 30 хил души и бил използван найвече за гладиаторски битки и атлантически състезания. Днес е открита една малка част и може да побере 2500 – 3000 човека. През 4в император Теодосий забранява спортните игри като варварски и жестоки и стадионът започва да се използва само като хиподрум.
Регионален етнографски музей
Но през 19в се появяват симетричните къщи повнушителни, поголеми, като една от най-хубавите е градският музей, Куюмджиоглу. Те имат симетричен план във всеки етаж в центъра има голям салон, хайет, и около него четири стаи. Имат много прозорци. Тези сгради се наричат пловдивски барок, защото вътре има рисувани медальони, дърворезба по таваните, стените са изписани с геометрични и растителни елементи. Декоративните ниши, лафранги, също са изписани с живопис и елементи. Вътре в симетричните къщи
има строго разграничение на представителната част и сервизните помещения.
Кюмджиевата къща е разполжена в сърцето на стария град. Построена е през 1847 от Хаджи Георги за търговеца Аргир Кюмджиев.