Мястото, което може да удиви абсолютно всеки

?>

А чували ли сте за Алберобело? Името на малкото градче, скътано в Южна Италия, означава „Красиво дърво”. И това, че не е популярна туристическа дестинация, въобще не го прави по-малко впечатляващо и изумително от всеизвестните италиански атракции. Ще се замислите, какво толкова чудно в един малък град. Например това, че абсолютно всички къщи са еднакви. Всъщност, те се наричат Трули и не можете да ги видите никъде другаде по света, освен в тази част на Италия.



Всичко това, съчетано с огромни зелени палми, невероятно красиви, малки градини с чудновати цветя и милите, приветливи местни хора, прави градчето наистина уникално място, което си заслужава да посетите и до края на живота си няма да забравите.

Когато пътувате към Алберобело си мислите защо всички хора около вас, които вече са го виждали, са толкова въодушевени и щастливи. И се чудите какво толкова мога да видя, което не съм виждал, наистина ли има нещо, което дори не мога да си представя? Какво ли ще ми разкажат за това място? Но още след първите минути в града разбирате, че вече сте се влюбили в него и наистина има милиони причини затова. Започвате да си мислите, че това е един прекрасен сън, но не – истина е! Затова напомнят усмихнатите и приветливи местни хора, които са щастливи да видят как малкият им град кара туристите да онемеят.

Млади, стари…всички са усмихнати и изпълнени с приятни емоции, които предават на околните. Удивително е, особено за човек живял само в България, да открие място, което е толкова изумително красиво, чисто, уникално, при това пълно само с усмихнати и любезни хора.

Малкото градче се намира в провинция Бари, столица на регион Апулия, североизточна Италия, (Apulia, а на италиански – Puglia). Има около 11 000 жители и е известно най-вече с невероятните къщи, за които вече споменах – Трулите. Те са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1996 г.

Площта на район Апулия е 19 366 км2, а населението – 4 080 311 жители (2008 г.). Граничи с Адриатическо море на изток, Йонийско море на югоизток, Молис на север, Кампания – на запад и Базиликата на югозапад. Почти цялата територия на Апулия е равнинна. Има само един планински район Gargano promontory and the Monti Dauni, с най-висока точка 1,150 м, в северната част на Апулия. Като цяло това е най-малко планинският регион в цяла Италия. Освен това е и много сух, а лятото е и изключително горещо.

Дъждовната вода прониква във варовика и образува подземни реки, които на някои места излизат на повърхността. Така се образуват много и красиви пещери и дупки със странни форми. Особено забележителни са древните пещери в Кастелана Гроте.

Какво е трула?

Трулите са типичните сгради в Алберобело, както и други части на Апулия. Може да ги видите още в градовете Локоротондо (Locorotondo), Фасано (Fasano), Цистерино (Cisternino), Мартина Франка (Martina Franca) и Месапика (Ceglie Messapica).

Трулите са забележителен пример за сухото строителство. Строени са от варовик и други камъни, без абсолютно всякакъв цимент или друга спойка.

Покривът им определено е впечатляващ и странен. Изграден е от два слоя и отвън има конична форма. Вътрешният слой е направен от големи парчета варовик. Външният – от варовикови плочи и има за цел да не пропуска вода. Ако застанете под него, вътре в трулата, ще видите, че има формата на арка.

На самия конус на покрива може да бъде нарисуван символ, който обикновено има религиозно, но може и друго значение – звезда, сърце, полумесец, кръст и други. На върха на покрива обикновено има орнамент, който също носи някаква символика. Покривът на една трула, в повечето случаи, е изграден от няколко конуса. Някога бели, покривите сега са черни, защото плочите са потъмнели от слънцето.

Стените на трулата са много дебели, над 1 метър, с цел да осигуряват прохлада в помещенията през лятото и топлина през зимата. Стената е изградена от два слоя камък, между които има малки камъчета и е бяла.

Обикновено в трулата има централна стая, с допълнителни помещения, наподобяващи ниши. Не е имало специални помещения за децата. Те са спели в нишите, които споменах, а кътчето им се е отделяло от общата стая, със завеса. По-голямата част от трулите имат една стая под всеки конус от покрива.

Съществуват много теории, относно произхода на тези уникални сгради. Една от най-популярните е, че поради невероятно високите данъци върху имуществото в миналото, населението на Апулия прави конструкциите без цимент и други спойки, защото така цели големи части от къщите бързо могат да се разглобят. Твърди се, че една трула може да бъде превърната буквално в купчина камъни, за около час. И когато пратеникът на краля дойде да я оцени, вече е късно и хората са се отървали от данъка. Невероятна теория, но като че ли тя надделява над останалите.

Друга от популярните теории е, че трулите са строени така, защото е било много лесно, а варовикът наистина е бил в изобилие. От друга страна, за онова време са предоставяли необходимия комфорт.

Оцелелите и до днес трули са много популярни сред туристите и често се случва англичани или германци да ги купуват. Както и италианци, разбира се, но определено трябва да са много заможни, защото удоволствието е изключително скъпо. От друга страна, реставрирането или каквато и да било друга дейност, свързана с трулите, е доста сложно. Собствениците им трябва да се съобразяват с редица регламенти, тъй като трулите са защитени от ЮНЕСКО. Така се превръщат в изключителен пример за това как една древна техника може да се запази в този модерен свят.

Първите трули са построени през 16 век, след като местните фермери били принудени да се установят тук и да обработват земята. Фермерите изградили своите домове, използвайки варовика, който е в изобилие и е наблизо. Почвите в района са подходящи само за отглеждане на маслини, поради което маслиновите горички и днес са навсякъде.

Най-добрият начин да усетите магията на трулите е да останете в една от тях. Някои от трулите са трансформирани в хотели. Силно казано хотели, защото са толкова малки…, но и толкова невероятни! Но въпреки всичко, стаите са направени удобни и уютни. Можете да си изберете трула в центъра на града или в околностите. Има възможност цялата да е само за Вас, което наистина е невероятно и неповторимо преживяване.

Какво задължително трябва да видите в Алберобело?

Основното – трулите. Но има и много интересни малки музеи, разбира се направени в трули, както и други приятни места, от които можете да си купите сувенири и да опитате местната храна.

Центърът на Алберобело е типичен за малките населени места в Южна Италия – ниски сгради и тесни, криволичещи улички. Жилищните трули са основно на по-старите улици в града, а в центъра са доста по-малко.

Най-живописните части на Алберобело са две области, съставени почти изцяло от трули – над хиляда от тях.

Обособена като основна туристическа част в Алберобело е Rione Monti. Това е живописен квартал на склон, с изглед към центъра на града. Разходката в него е наистина приятна, но се пригответе за постоянното приветстване от местните търговци. Ще откриете цветни керамични свирки, миниатюрни макети на трули, сребърни бижута и какво ли още не. В много от сградите има нещо като малки барове, в които можете да пробвате местно вино, бисквити и други тестени изделия.

Въпреки че областта очевидно е един голям „капан” за туристи, цените не са много високи. Причината е силната конкуренция сред търговците и собствениците.

Втората област с най-много трули се нарича Aia Piccola. Тя е много различна от Rione Monti и е по-малко посещавана от туристи. Това е още една жилищна площ, с тихи алеи покрити с малки населени трули.

Останалата част от града са „обикновени” къщи или трули, пръснати живописно тук и там. Най- голямата църква в центъра – Chiesa dei Santi Medici Cosma e Damiano също е много интересна. Главната улица, която започва от нея – Corso Vittorio Emanuele, води право към главния район с трули. Това е приятна уличка с барове, магазини, ресторанти и пейки, с насядали усмихнати възрастни местни хора.

Главният площад на града – Piazza del Popolo е приятно отворено пространство с пейки и маси, на които можете да си починете и да се насладите на заобикалящия Ви живот.

Наблизо е градският музей – Museo del Territorio. Той е образуван от над десет комбинирани трули. В Алберобело има няколко други малки музеи – на зехтина, на виното, на занаятите.

Храна и напитки в Алберобело

Сред малките трули има много кафенета и барове, разбира се в същия стил. Има и няколко ресторанти и пицарии, както и няколко малки магазини за храна. В четвъртък по традиция се провежда пазар за плодове и зеленчуци, където можете да купите някои местни специалитети. В най-големите ресторанти в центъра на селцето, храната е повече от перфектна.

Около Алберобело

Градчето наистина е уникално място, но все пак малко. След няколко дни разходки в него и разглеждане на трулите, сигурно ще искате да видите и нещо друго интересно. Разбира се, няма никакъв проблем. В района определено има какво да се види. Най-удобно е, ако разполагате с автомобил, но има и добре организиран обществен транспорт.

Трябват Ви буквално няколко минути с влак, за да достигнете до живописния град Мартина Франка. По пътя можете да спрете в Локоротондо, който е исторически център, разположен на хълм с красива гледка към Valle d’Itria –  зелен пейзаж, осеян с бели трули. Друга спирка на железопътната линия, обратно по посока Бари, е Кастелана Гроте, който е известен с обширните си и красиви пещери.

Една от най-интересните еднодневни екскурзии е тази до град Остуни. Белите къщи, невероятната средиземноморска растителност и криволичещите улички ще Ви впечатлят. Белите му хълмове просто омагьосват!

Въпреки очарованието на Алберобело, все повече млади хора бягат от него, за да намерят работа в големите градове. Така по-старите остават в опита си да ремонтират и поддържат уникалните си къщи, за да запазят вековните традиции на Алберобело. Макар и обременени с тази трудна задача, те очевидно се справят прекрасно и то с усмивка на лицето. Днес в Алберобело има оцелели около 1 600 трули, които се адаптират към нуждите на съвременния живот. Пожелавам Ви някой ден да отидете и да видите всичко това с очите си!

Източник: ecomedia.bg

Автор: Елена Георгиева

 

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS