Пазарджик

?>

Пазарджик е областен град с приблизително 60,000 жители. Това е най­-големият град в началото на Горнотракийска низина, само на 35км от Пловдив. Лежи на двата бряга на Марица, като в средата е
островът парк Свобода (либери на латински означавало деца, защото те били единствените, които били свободни в римската империя).

На това място градът е бил основан в началото на 15в от преселници мюсюлмани татари.
Затова първото име е било Татарпазарджик. В началото на 16в там се заселили първите
българи от околните села и градът става голям пазарен център. Тогава река Марица била
плавателна и по двата и бряга е имало складови помещения.



През 1865г градът е бил с 25,000 жители (София тогава е имала 20,000 жители) и там е третият по големина в България панаир след човския след Пловдив и Ескиджумайския в Търговище. Става голям възрожденски център през 19в с много развити занаяти. През 1823г там е открито първото килийно училище, а през 1845г първото класно училище.

През 1862г е основано читалище, наречено от Станислав Доспевски ‘Виделина’. Той е основател на академичното направление в българската живопис и е първият дипломиран български художник.

През 1869г Васил Левски е основал революционен комитет там. През 1870г е образувано
женско дружество и открит театър.

Цървата ‘Успение Богородично’ от 1837г, също наречена митрополитска катедрална църква, е главният туристически обект. Там е ценен иконостасът, който е от средата на 19в. Главен майстор е Макре Фръчковски и група от дебърската дърворезбарска школа. Той е погребан в дяконикона (дясната част зад иконостаса, където са светите мощи и където се преоблича дякона) на църквата поради големите си заслуги. Това е
най-­красивият иконостас на Балканите. Църквата е трикорабна базилика. В нея има интересни фрагменти от дърворезбата ­ убиване на Св. Стефан с камъни, Въведение Богородично, обезглавяването на Йоан Кръстител, поднасяне главата на Соломе (дъщерята на цар Ирод), Св Георги убива ламята, Старозаветна троица (посещение на Господ с двама ангели при Авраам, ден преди сриването на Содом и Гомор).

Куршум джамия от 1677г (наречена така, понеже кубето е покрито с олово), най­-старата постройка Ески джамия от 1540г., старата еврейска синагога, къща­музей на Станислав Доспевски, родната къща на Константин Величков, къщата на Николай Христович от 1850г и старата поща от 19в с оригинална готическа кула, която е
била използвана и от пожарната като наблюдателница.

Забележителности в Пазарджик

В Пазарджик се намират следните забележителности от 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз:

  • Катедрална църква „Свето Успение Богородично“, (8:00 – 17:00 ч.),
  • Регионален исторически музей – един от водещите и най-стари музеи в България. Създаден е през през 1911 г. с решение на управителния съвет на читалище „Виделина“.
  • Художествена галерия „Станислав Доспевски“, пл. „Константин Величков“ 15, (09:00 – 12:00 и 14:00 – 17:30 ч., зимно време почивни дни – събота и неделя) – основана през 1966 г. Носи името на възрожденския художник и обществен деец Станислав Доспевски (1823 – 1878), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда на галерията е открита през 1980 г. По-късно (1911) в нея се помещава и Регионалният исторически музей.
  • Къща музей „Станислав Доспевски“, ул. „Мария Луиза“ 54, (9:00 – 12:00 часа и 14:00 – 16:00 ч., почивен ден – събота и неделя)
  • Старата поща с часовниковата кула, пл. „Константин Величков“
  • Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Първата постановка на държавния драматичен театър в Пазарджик е „Албена“от Йордан Йовков.
  • Етнографска експозиция на Регионален исторически музей, ул. „Отец Паисий“ 8, (09:00 – 12:00 и 13:30 – 16:30 ч., почивни дни – събота и неделя)
  • Къща музей „Константин Величков“, ул. „Теодор Траянов“ 6 –
  • – Едноетажна и с чардак, тя е построена около 1850 г. През 1964 – 1965 г. къщата е основно ремонтирана и реставрирана. От 1967 г. в нея е подредена градска битова обстановка от края на 19 в. и началото на 20 век. Константин Величков е виден възрожденски деец, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, поет, писател, преводач и художник.
  • Парк-остров „Свобода“ (известен, като „Острова“)
  • Часовникова кула
  • Библиотека „Никола Фурнаджиев“
  • Читалище „Виделина“
  • Читалище „Христо Ботев“

 

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS

%d блогъра харесват това: