Рилски манастир

?>

Рилският манастир е български ставропигиален манастир, един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в сърцето на Рила планина, в долината на Рилска река и н.в. 1147м. Манастирът е възникнал като религиозно средище през 10 век, 3 км източно от сегашното му разположение. Това е най­големият манастир в България -­ 5 етажа, като видими са 4 от тях. Това се обяснява с ограниченията на Османската империя от 1834г, когато са строени сегашните сгради. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.



История на Рилския манастир

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от Иван Рилски.

Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

За българските манастири цветущия период е бил от края на 12­-ти до края на 14-ти век. В този период те са били подкрепяни от местната царска власт, както и от феодалите (болярите). В края на 14 век настъпват тежки години за българските манастири. Стават любима плячка на войска и разбойнически банди (защото се знаело, че са богати), убивали са монасите, подпалвали са манастирите. Рилският манастир е получавал защитни фермани, с които султанът гарантирал резистенция на манастира и забранявал на всякакви войски и разбойнически банди да нападат манастира. Но със смъртта насултана, това писмо губело давност и започвали отново нападения.

Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Иван Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.

Манастира винаги е бил книжовно и просветно средище за българския народ. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

Последното разрушение нанастира е 1791, 1793 и е бил сринат със земята 1796. Неговото поредно построяване става със спонсорството на бълг народ и доброволен труд. Новото застрояване започва през 1806, когато е положен основния камък, но грандиозното строителство започва 10 години по­-късно. През 30­те години отново избухнал пожар и е трябвало да започнат строежа отначало. Възстановяването се извършва под ръководството на Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило.

През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

През 1842 е прибавена външна декорация ­ френски балкански барок. Всяко крило е имало кьошка (балкон), използвано за раздумка. Всеки балкон е бил различен и по този начин всяко крило е придобивало свой собствен външен вид. Било изградено половината източно крило, западно, северно и южно. Недостроената част на източното крило е било построено в края на 50-­те години.

Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“



След като манастира е изгорял в началото на 13 век, е построен на сегашното му място около 1330г от деспот Хрельо Стефан Драговол. Най-­старата постройка датира от 1335г ­- Хрелювата кула. Като архитектура тя принадлежи на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклиса “Преображение Господне” с ценни фрески от 30­те години на 14в.

Хрельовата кула е отбранително фортификационно средновековно съоръжение, построено от протосеваст Хрельо през 1334 – 1335 година и предназначено за укритие. Намира се на 1147 метра надморска височина в източната част на двора на Рилския манастир.

Построяването на кулата е свързано с преместването на манастира на днешното му място. Хрельовата кула служи за защита на монашеското братство, като същевременно е скривалище за манастирските ценности по време на опасност. През османското владичество многократно е ползвана в смутни времена за предпазване от разбойнически набези и нападения. Кулата е използвана и като затвор и изолатор на душевно болни.

Хрельовата кула е с почти квадратна основа от 7,75 Х 8,25 м и има височина 23 м. В дебелите ѝ 1,8 м зидове са вградени стръмни каменни стъпала. Елиптично засводеното приземие е слабо вкопано в терена. Единственият вход на кулата е бил към I етаж с подвижна дървена връзка с терена. Помещенията от I до IV етаж са предназначени за временно обитаване – имат дъсчени подове и оскъдно осветление през бойниците (мазгали). В основата на кулата има кладенец с питейна вода. Има отвори, откъдето да се изливат вряло масло и катран върху нападателите. Сервизните помещения са мивка (II етаж) и отходни места (III и IV етаж) под формата на еркери.

На V етаж в кулата е параклисът „Преображение Христово“ с необичайна иконография. В източната част на параклиса е запазено най-старото изображение на Иван Рилски. На север, юг и запад параклисът е опасан с тясна галерия, покрита с малки слепи куполи между напречни арки, а на изток е олтарната ниша. На всяка стена има по три мощни контрафорса, свързани с тухлени арки, които подсилват устойчивостта на кулата и носят еркерно издадения параклис.

През 1844 година на западната страна на кулата е пристроена двуетажна камбанария. Часовника на Хрельовата кула е правен от дупнишки майстор през 1844г и още работи.


Църква „Рождество Богородично”


Църквата „Рождество Богородично” е съборният, централният храм (католикон) на Рилския манастир.

Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г. Тя е била много малка за посещения и почти рухнала от тежестта на вековете. Поради това, че от края на 18 век султанската власт отслабва, християнството се засилва по нашите земи. Майстор Павел от Кримин, Костурско (сегашна Гърция) започва изграждането на новата църква. Тя е трикорабна, триабсидна църква, с пет купола и открита галерия.

Стенописите са работени от 1840 до 1872г от най­-видните представители на самоковската и банската живописни школи ­Димитър Зограф, Захари Зограф, Станислав Доспевски (син на Димитър Зограф), Димитър и синът му Симеон Молерови, Тома Вишанов.

Има позлатен иконостас от орехово дърво, дело на майстори от Самоковската резбарска школа. В криптата има събрани икони от цяла България. В източното крило е една от най­богатите библиотеки на Балканите, 550 тома на възраст около 600 години. Предмет са на изследване на научния отдел. Там е хрисивулата (закон), или Рилската грамота, на Иван Шишман от 21 септември 1378г. , с който той дава на Рилския манастир като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Източник: bg.wikipedia.org

LEAVE A COMMENT

RELATED POSTS

%d блогъра харесват това: