Бачковски манастир

Бачковския манастир е вторият по големина в България след Рилския. Основан е от двама грузински братя Григорий и Абасий Бакурияни. Първоначално е издигнат като грузински монаси и е имало грузински монаси до идването на турците. Построен 1083г. Единствената запазена сграда от 11 век е църквата Костница. Там са ктиторските портрети на братята Бакуриани и картината на Страшния съд.

---

---

Манастирски комплекс

Другата сграда от 12в е църквата „Свети Архангели“ ­ изписана от Захари Зограф. Според преданието под една от колоните е погребан патриарх Евтимий. Костницата на Бачковския манастир е изографисана през 1084 година и няма аналог в света.

В южното крило на манастира се намира магерницата от 1601г. В нея има стенописи – родословното дърво на Исус Христос и древни философи. Там е Богородичния акатист (възхвала на Светата Дева).

Стенописът „Панорамата на Бачковския манастир“ се намира от външната страна на магерницата.

Църквата „Свети Николай“ ­ строена е 1836г и изписана от Захари Зограф. В открития притвор се намира сцената на Страшния съд. Там има и автопортрет на Захари Зограф и подпис на български и гръцки език.

Чудотворната икона на Пресвета Богородиц

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи. Според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал огън. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали пламъците и дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала“ до „Клувията“ и братята я връщали в манастира. Един от монасите разказал, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен. Смята се, че това носи здраве. Иконата е покрита със сребърен обков, има надписи на грузински език и е от 14в.